Yan’s little corner

…или поредното безумие наречено ПМП а.к.а Първична Милитаристична Простотия…

Не стига, че се наложи да ставам в 6:30, за да съм на линия в 7:45, а се оказа, че практически няма никакво значение дали отиваш навреме или в 11:00 примерно, защото лелчето от Вътрешни болести реши, че опашката от 30+ донаборници може да я чака докато тя се разхожда наляво-надясно.

Освен това и хрумна, че моя милост, след като е висял точно час и половина пред вратата на кабинета и трябва да ходи на кардиолог…във Военна болница.  Това, че споменатия бачка от 7 до 12, а часа вече беше 12:30 е съвсем друга бира. В този момент окончателно ми прекипя и вдигнах скандал.  Връчих и здравната книжка и и казах, че си тръгвам пък тя да се оправя с хората от окръжието и в този момент стана чудо, можело и при техния кардиолог…

Последва ново двайсет. Преписка-извлечение от личния лекар съдържаща данни за здравния ни статус и изискваща, забележете, същите неща заради които ни повикаха на ПМП-то. Тука вече изпсувах и явно е било достатъчно силно, че лелката от комисията да ме чуе и да обясни, че може и друг да се разправя с джипито. Така или иначе си нямам идея кое е моето, така че връчих на баща ми листа и му казах да се разправя. Доколкото го познавам нищо-чудно след два-три месеца да се сети да им го занесе…евентуално…
Както и да е към 13:50 одисеята приключи, човека от окръжието ми се извини 10 пъти, че ме измъква насред сесия и ми пожела успех на изпитите. Първият от които е утре, та късмет ще е повече от нужен.