Yan’s little corner

…в Wordpress.com

http://yanguss.wordpress.com/ е новият адрес.

…или как агитката ме изненада приятно и за Нова Година ми подари това:

Вече си имам пълен комплект колекционерски издания на Guild Wars

И понеже играта е много по-приятна в добра компания, а рождения ден на Гибли беше на 5-ти тя се сдоби с това:

We never fight alone

P. S. Крайно време е да ги убедя с Драгън, че трябва да се напише нещо за тази поредица в Shadowdance

Направо ме е яд като чета глупостите в родните гейм списания.

P. P. S. А на агитката едно голямо “БЛАГОДАРЯ”

…или иначе казано - няма повече милитаристични простотии. С много ходене по мъките и лежане по военни болници - официално съм НГВС. Имам си военна книжка. Даже и в запаса ще да ме зачислят, когато си уредя временното местожителство в София.

Вчера пък купихме комп на Гибли, така че и комуникацията си я уредихме, а и Guild Wars-a ни чака…

Като цяло никак не лоши последни 15-20 дни.

П.С. Излязоха резултатите от теста за Държавната администрация. 18-то място. Доволен съм

…или Вторична Милитаристична Простотия. Поредната комисия, която трябва да определи годен ли съм или не да служа на родината. Загуби ми целия петък, за да се стигне до лекарската констатация, че видите ли съм имал проблем с очите. Без майтап. Излиза, че тия очила дето ги нося не са просто ей така. Сигурно, ако си бяха направили труда да погледнат щяха да забележат, че на всичките комисии до момента имам диагностициран астигматизъм и все по-увеличаващ се диоптър. В момента -3,75 на едното и -3,50 на другото око. Но трябвало заключение на лекар от поликлиниката на Военна болница. Интересно, какво точно ни правиха на ПМП-то преди 4 месеца. Май баш това диагностицираха.

И като бонус се оказа, че най-рано в понеделник може да ме види лекар. Пък аз съм в сесия и то заключителна. Но това  не било техен проблем. Дееба мама им дееба. И така моя милост се прибра до София за РД-то на Рольо (състояло се вчера) и вместо да се готви за изпита в сряда се натовари обратно на влака за Пловдив, та дано хване очен лекар в понеделник сутринта…

Огромни благодарности на Гибли, която ме успокои, посрещна ме в петък вечер и продължава да ме търпи, дори когато не заслужавам. Обичам те, me heart. You kick ass, and keep me sane… @}->– Thank you!

Бях забравил каква гадост е да се слагат бележки под линия. Дипломната ми работа вече е 67 страници и днес направо ми се стъжни. Добре че криво ляво си спомнях кое откъде съм го взимал, че щеше да стане страшно. Остават ми 3 страници за “българският етнически модел”, увод и заключение. Вижда му се краят…

Днешният ден започна по особено стресиращ начин, когато ме изненадаха с новината, че трябвало да изнеса доклад по време на симулационната игра по МОВС. Червих се 10 минути пред една камара полковници и преподаватели, но пък се оказа, че по тоя начин съм си спестил едно участие в семинар

После пък се засякох с научната си ръководителка и това ми даде стимул да си напиша половината от дипломната работа Остана ми само една глава, но нея ще я подхвана утре след като за пореден път обсъдим структурата.

За десерт остана най-хубавото - малко Guild Wars с me wife. Куеста тоя път беше тлъст - за 2 500 експириънс и след него окончателно (дали) си промених билда. Разкарах Blood Magic-a и се съсредоточих върху Fire Magic и Death Magic. Утре ще се тествам в полеви условия да видя работи ли

Съвсем си занемарих блога, но какво да се прави…
Напоследък господата в Академията са се побъркали тотално и ни тормозят с всякакви глупости. Два дни поред участваме в симулационнна игра по мениджмънт на отбраната и градим бюджета на въоръжените сили. Даже ме нацепиха за шеф на една от програмите. Добре че полковника дето е водещ е пич и ни пуска към 14:00, че иначе тотално ще откачим. Като бонус имам 17 дни да си напиша дипломната работа. Not good at all.

Иначе днес разцъквахме Guild Wars с me wife и беше яко фън, като в добрите стари времена. Минахме три куеста, ритнахме камбаната на мисията, попсувахме на воля… Тя вече е доста по-добрия играч, че и определено по-хубавия Лошо няма, ще има кой да ме спасява като загазя:)

Точно преди една година, на този ден аз стоях притеснено с роза в ръка, а ти каза “да”

Честита първа годишнина Гиб:)

И още поне 50 по толкова!

@}->–

@}->–@}->–

@}->–@}->–@}->–

@}->–@}->–@}->–@}->–

@}->–@}->–@}->–@}->–@}->–